Ново проучване проследява миграцията и еволюцията на немската хлебарка, Blattella germanica, и установява, че въпреки името си, тя всъщност има азиатски корени.
Учените смятат, че видът се е развил от азиатската хлебарка (Blattella asahinai) преди около 2100 години в днешна Индия и Мианмар. Откритията са ключови в разбирането на способностите за адаптация и разпространение на тези насекоми и могат да послужат за подобряване на стратегиите за контрол и борба с тях.
Как учените достигат до това откритие?
За да стигне до това откритие, международен екип от учени начело с еволюционния биолог Киан Тан, изследва ДНК на 281 хлебарки от 17 страни на шест континента. Анализирайки геномните маркери на тези насекоми, учените проследяват разпространението и еволюционното им развитие.
Какво още откриват?
На база на данните от проучването, учените предполагат, че немските хлебарки са били пренесени от Азия в Близкия изток преди около 1200 години – вероятно поради усилената търговия и военните движения в ислямските империи, които по това време са се простирали от Северна Африка до Западна Азия.
Учените имат основания да смятат, че немските хлебарки проправят пътя си до Европа по време на колониализма, преди около 390 години, а не по-късно, както доскоро се смяташе. Миграцията им вероятно се дължи да множеството технически подобрения в сферата на транспорта и засилената търговия. Предполага се, че за оцеляването на популациите им допринася и появата на появата на битово отопление, което позволява на хебарките да оцеляват в студа.
Немската хлебарка е описана за пръв път от шведският биолог Карл Линей през 1767 г. и именно той й дава името „germanica“ след като получава образци от Германия. Затова доскоро се смяташе, че този вид хлебарка се появява в Европа по това време, макар да не съществува в дивата природа, нито да има има близки роднини там. Разбира се, познанията и изследванията на учените в онези времена са били доста лимитирани чисто географски и технологично.
И така, немската хлебарка очевидно е заменила дивата природа с живот сред хората, и през вековете е претърпяла множество еволюционни адаптации и промени. Загубила е способността си да лети, но това не й пречи в момента да е най-разпространеният вид хлебарка сред около 4600. Според Тан, една от причините за това е фактът, че немските хлебарки имат по-бърз репродуктивен цикъл от повечето други видове, което им позволява бързо да развиват резистентност към пестициди.
Тази им способност може би в най-голяма степен разкрива невероятната адаптивност на немската хлебарка и превръща борбата с тези вредители в истинско предизвикателство. Именно в тази посока планират да съсредоточат бъдещите си усилия учените, участвали в проучването – еволюционната адаптивност на този вид хлебарки и сложното им социално поведение.
