Благодарение на своята гъвкавост, издръжливост и достъпна цена, пластмасата се е превърнала неизменна част от нашия живот. Когато пластмасата се разпада, обаче, тя образува частици от микро и нано пластмаса, които представляват сериозна опасност за природата, както и за нас самите. Тези частици се откриват в кръвта, белите дробове и плацентата, и се знае, че те могат да влязат в нашите тела чрез храната и течностите, които приемаме.
Ново изследване, проведено от екип от учени от Австрия, САЩ, Унгария и Холандия, установи, че частиците имат способността да достигнат до мозъка и то, само няколко часа след приемането им, вероятно с още вредни химикали, които са трудни за откриване.
Мишки се раждат в лаборатория от изкуствено създадени яйцеклетки
Скоростта, с която това се случва, е тревожно висока, а самата възможност, малките полимери да проникнат в нервната ни система, предизвиква сериозни въпроси, на които учените усилено търсят отговори. Според Лукас Кенер, патолог от Медицинския университет във Виена, Австрия, пластмасовите частици в мозъка могат да увеличат риска от възпалителни, неврологични или дори невродегенеративни заболявания, като болестта на Алцхаймер и Паркинсон.
В рамките на изследването, малките пластмасови частици, са сложени в храната на мишки, като два часа по-късно са открити в техните мозъци. Но как частиците от микро и нано пластмаса, успяват да преминат през кръвно-мозъчната бариера, която защитава мозъка ни?
Кръвно-мозъчната бариера е система от кръвоносни съдове и плътни повърхностни тъкани, която помага да се предпазят мозъците ни от потенциални заплахи, като блокира преминаването на токсини, както и други нежелани вещества. Бариерата все пак позволява на полезните вещества да стигнат до нас. Естествено обаче, пластмасовите частици са материал, който трябва да се държи далеч от чувствителните тъкани на мозъка.
С помощта на компютърни модели, учените които участват в изследването, откриват, че определена повърхностна структура, наречена биомолекулна корона, има решаващо значение за проникването на пластмасовите частици в мозъка.
За да се провери дали частиците наистина могат да проникнат в мозъка, изследователите маркират подобни частици от полистирен (пластмаса, използвана в хранителните опаковки) с флуоресцентни маркери. Частиците са подложени на предварителна обработка в храносмилателна течност, преди да ги дадат на мишките.
Процесът, по който тези малки пластмасови частици преминават през клетъчните бариери в тялото, е сложен и зависи от фактори като размер, заряд и вид на клетката. По-малките пластмасови частици имат по-голямо съотношение, повърхност към обем, което ги прави по-реактивни и потенциално, по-опасни от по-големите микропластмаси. Смята се, че тази реактивност позволява на малките пластмасови частици да привличат други молекули около тях и да се свързват с тях чрез молекулни сили, образувайки траен слой, наречен корона.
Резултатите от изследването подсилват възможността, пластмасата да проникне през мембраната и да достигне до мозъчната тъкан при благоприятни условия. Познаването на основните механизми е важна първа стъпка в управлението на вредите, които могат да причинят.
Трансплантиране на митохондрии, спасява плъхове от внезапно спиране на сърцето
Важно е да се отбележи, че резултатите са базирани на изследвания с мишки и компютърни симулации, и не е ясно дали ще бъдат същите, ако изследването се проведе при хора. Също така не се знае колко пластмасови частици са необходими, за да причинят вреди. Въпреки това, фактът, че покритите пластмасови частици могат да преминават през кръвно-мозъчната бариера за толкова кратък период от време, подчертава необходимостта от допълнителни изследвания на въздействието им.
Въпреки че се изискват допълнителни изследвания, резултатите показват, колко е важно да се намали употребата на пластмасата и, че възможно най-скоро, тя трябва да бъде заменена с по-екологични алтернативи. Също така е важно да се насърчават рециклирането и правилното отстраняване на пластмасовите отпадъци, за да се намали експозицията на микро и нано пластмасови частици, както и въздействието им върху околната среда и нашето здраве.
