Скорошни проучвания на японски и китайски учени хвърлиха нова светлина върху ролята на феромоните в поведението на американските хлебарки (Periplaneta americana). Откритията могат да послужат за разработване на нови стратегии за контрол на тези вредители.
Едното проучване, ръководено от професор Шенг Ли от Института по наука и технологии за насекоми в Южнокитайския университет, идентифицира двата ключови компонента на половите феромони, произведени от женските хлебарки: перипланон-A (PA) и перипланон-B (PB). Тези феромони взаимодействат с два специфични обонятелни рецептора при мъжките, OR53 и OR100, които се намират най-вече в антените. PB действа като основен атрактант, докато PA регулира привличането, осигурявайки по-нюансиран механизъм за сексуална комуникация.
Интересното е, че подобно изследване на феромоните на същия вид хлебарки в университета Фукуока в Япония се фокусира върху начина, по който мъжките екземпляри откриват и обработват тези своеобразни химически сигнали. Това изследване допълва откритията на Шенг Ли чрез допълнително изследване на рецепторните механизми на невронно ниво.
След като идентифицират рецепторните гени за PA и PB, японските изследователи създават мъжки хлебарки, които са лишени от способността да усещат определени компоненти от феромоните и изследват сензорно-невронните им реакции, наред с други неща. Те установяват, че понеже PB компонентът е около 10 пъти по-силен, той привлича мъжките хлебарки отдалеч, но когато се приближат достатъчно до женската, PA феромонът потиска репродуктивната им активност, но не ги отблъсква, което способства успешното чифтосване.
Японските учени смятат, че тези им открития могат да бъдат полезни в борбата с вредителите в две посоки:
– за разработване на силен атрактант, който да се използва за капани за хлебарки;
– за потискане на репродуктивните способности на хлебарките.
Хлебарките са упорити вредители, с които човечеството се бори от векове. Поради способността им да развиват резистентност към пестициди, голяма част от вече разработените продукти срещу хлебарки се оказват безсилни. Ето защо учените съсредоточават усилията си в друга посока.
