През последните години популациите от плъхове в много от големите градове добиват застрашителни размери. Според скорошно научно изследване, публикувано в Science Advances, това в голяма степен се дължи на изменението на климата. Макар изследването да не обхваща България, ситуацията с плъховете у нас не е много по-различна.
Според учените, основните причини за ескалиращия проблем с гризачите в големите градове са по-кратките и меки зими, засилената урбанизация, неправилното или недостатъчно добро управление на отпадъците и липсата на ефективни стратегии за контрол на тези вредители.
Какви са констатациите на учените?
Изследването, ръководено от Джонатан Л. Ричардсън от Университета в Ричмънд (Вирджиния, САЩ), анализира данни за наличието на гризачи от 16 града по света, сред които Вашингтон, Ню Йорк, Торонто, Амстердам, Токио и други. В тези градове има дългосрочна статистика за популациите на плъховете (7 – 17 години), събрана чрез сигнали от граждани и данни на службите за борба с вредителите.
Изследователите сравняват тези данни с други фактори като температура на въздуха, гъстота на населението, наличие на зелени площи и други в продължение на няколко години, за да направят своите обосновани изводи. Основните им констатации са следните:
• Увеличение на плъховете в 69% от градовете
В единадесет от 16-те изследвани града се наблюдава увеличение на популацията на плъхове, а най-драстично е във Вашингтон, Амстердам и Ню Йорк (за който писахме наскоро). В тези градове се отчита и значително повишаване на температурата на въздуха.
Учените обясняват, че това се дължи на факта, че по-кратките и меки зими удължават размножителния период на гризачите и редуцират естествената смъртност сред тях.
• Повече хора, повече плъхове
В градовете, в които се увеличава гъстотата на населението, се наблюдава и повишаване на популациите на плъхове. Изследователите отдават това на увеличаването на хранителни отпадъци, свързано с по-големия брой хора, които живеят в даден район. А тези отпадъци са основна част от менюто на гризачите.
В допълнение, високите температури водят до по-бързо разлагане на хранителните отпадъци, а за увеличаването на популациите им спомагат и влошената инфраструктура и неправилното управление на боклука.
• Ефектът на зелените площи
Изследователите регистрират, че в градовете с по-малко зелени площи се наблюдава по-голямо увеличение на колониите на плъхове. Предишни проучвания върху същия фактор обаче показват смесени резултати.
Каква е ситуацията в България?
У нас не се води официална статистика за популациите на плъхове и други вредители. Независимо от това, наличните данни, подадени от някои общини, показват, че в големите български градове като София, Пловдив и Варна се наблюдава значително увеличаване на сигналите за нашествия от плъхове. Причините за това са както повишаващите се средни температури, така и проблемите с боклука и недостатъчно ефективните мерки за контрол на гризачите на обществени места, в търговски обекти и частни имоти.
Ако тази глобална тенденция продължи, градските райони ще се изправят пред заплахата да бъдат превзети от плъхове с всички произтичащи от това рискове.
Плъховете: сериозен здравен и санитарен проблем
Освен че причиняват щети, плъховете пренасят редица опасни болести, с които могат да заразят хората. Някои от най-честите заболявания, свързани с гризачите са:
• Лептоспироза
• Салмонелоза
• Бубонна чума
• Хантавируси
• Туларемия
Според експерти, увеличаването на популациите на плъхове в градовете може да доведе до епидемии от заразни болести, особено в райони със занижена хигиена.
Борба с плъхове в големите градове
В развитите държави има специализирани структури на местно ниво, които се грижат за защитата от вредители, включително плъхове. Проблемът е, че традиционните дератизационни методи – обработка с родентициди – се оказват недостатъчно ефективни на места, в които популациите от плъхове са излезли извън контрол. Един такъв пример е Ню Йорк, където местните власти включиха дори контрацептиви в борбата с гризачите.
За да овладеем тази заплаха, е необходим интегриран подход – комбиниране на различни методи за дератизация – и вземането на допълнителни мерки като по-добро управление на отпадъците и информационни кампании.
