Учените създадоха първата карта, която показва всичките неврони в мозъка на ларвата на плодовата муха, както и връзките между тях. В изследването са идентифицирани повече от 3000 нервни клетки. Мащабен изследователски екип от Обединеното кралство, САЩ и Германия сканира мозъка на млада плодова мушица с електронен микроскоп с висока разделителна способност.
Изследването, публикувано в научното списание – Science, е най-голямата и най-сложна мозъчна карта на мозъка на насекомо досега. Картираният мозък на насекомото съдържа общо 3016 неврона. Между тези неврони, наричани още нервни клетки, са открити 548 000 забележителни връзки.
Като цяло учените добре разбират структурата на мозъка и са го картографирали с доста детайли, но все още не знаят как точно се обработват данните – за това е необходима подробна “карта на веригите” на мозъка. Не е възможно мозъкът на ларвите да е толкова сложен колкото е човешкия, който съдържа 100 милиарда нервни клетки. Въпреки това учените твърдят, че той е сравнително развит.
Учените са направили подробни карти на мозъка на мухата, който обаче се оказва много по-сложен от ларвата на плодовата муха. Тези карти обаче не включват всички подробни връзки, необходими за съставяне на истинска схема на мозъка им и учените се надяват в бъдещето, технологиите да се развият до нужната степен, че изследването да може да бъде завършено.
По думи на Джошуа Т. Фогелщайн, който е биомедицински инженер в университет „Джон Хопкинс“, ако имаме желанието да разберем кои всъщност сме ние и как точно работи начина по който мислим, трябва да знаем как невроните се свързват и работят помежду си. Изследването нарязва мозъка на плодовата мушица на хиляди парчета, и изследвайки всяко едно от тях по отделно, екипът нарече получената карта „connectome“ или „конектома“ на български език.
Наскоро изследователите постигнаха също и значителен напредък в картографирането на човешкия мозък и проследяването на невронната активност при мишки. Такива проучвания обаче се фокусират върху отделни части, тъй като технологията не е достатъчно напреднала, за да изследва връзката на мозъците на голям животински вид, каквито сме хората. неврологът Марта Златич от университета в Кеймбридж, казва, начинът по който мозъкът е устроен, влияе много на изчисленията които може да направи. Досега Златич е проучил подробно мозъчната структура на личинки, както и на попови лъжички, но от изследването е установено, че всички те имат само по няколкостотин неврони.
Той казва, че всички мозъци си приличат и че структурата на всеки един се състои от взаимосвързани мрежи от неврони. Всеки мозък трябва да обработва сензорна информация, да учи, да избира правилното действие, да се ориентира в околната среда, да разпознава тези като него, да избягва хищниците, или тези над него, както и да намира храна, за да може тялото да оцелее.
“По същия начин, по който гените се запазват в цялото животинско царство, смятам, че основните мотиви на веригите, които осъществяват тези фундаментални поведения, също ще се запазят”, казва още Златич.
